понеделник, 28 юли 2014 г.

Здраве-й!

Здравейте,

аз съм Боряна, на 23 години съм (водолейче). Живея в София в скромен апартамент в краен генгста квартал и много ми харесва.
Целта на блога ми е да споделя какво ме прави щастлива, какво ме забавлява, натъжава и най-вече впечатлява. Може би така ще открия отговора на въпроса 'Каква е причината да се родя?' или пък просто ще покажа многото причини това да е една щастлива случайност.
И така: аз уча Маркетинг в НБУ, като съм прекарала 1 семестър в Англия със специалност Реклама. Понеже не можах да издържа на депресиращото време реших да се върна в България и да опитам да оцелея тук...Засега ми се получава, благодарение на моите скъпи приятели и колеги. Хич, ама хич не съжалявам. НБУ беше изненада. Винаги съм била предубедена. Но за това с някой бъдещ пост;)





Нека започна от едно от многото неща, които ме карат да се смея сутрин: Котьо!
Тя е моята малка сестра, която има много силен и НЕлек харакер, но това не пречи да се обичаме безрезервно. Обича да яде цветя, да ака в банята, да гони всякакъв вид буболечки и да спи...Официалното и име е Тити, но тя реагира само на Котьо....та нейната твърдоглава природа не позволи дори име да и наложим. Често ще пиша за нея, тъй като всеки ден ме изненадва с някоя пакост.


Аз и Котьо живеем с мама (моята уж, ама вече е повече нейна). Вкъщи е женско царство и така ни е най-добре засега. Гостите от мъжки пол биват злобно преследвани от Котьо и който се застои значи наистина заслужава да е в живота ни. хахаха не са много тия хора, ама ги има ;) И за тях сигурно ще се случи да пиша, въпреки че не са много ЗА.


В блога ми ще четете основно за котки, мода, книги, филми, музика (Джъстин Тимбърлейк основно -обичам го!), маркетинг, студентския живот в един 'по-така' университет на една никак-'по-така'-студентка (хаха!), планини, морета, спорт, ам ам-храна, емоции, поезия и тн.

Очаквам с нетърпение да ви разказвам, също така и вие на мен! 
до скоро! Мяу!